НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Песимизмът е изчезнал и един дух на
облекчение
на мир и радост прониква в душата му!
Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си!
Песимизмът е изчезнал и един дух на
облекчение
на мир и радост прониква в душата му!
Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма.
към текста >>
Това той ще прави от една страна, за да
облекчи
себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места.
Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление. За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни.
Това той ще прави от една страна, за да
облекчи
себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места.
Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади.
към текста >>
2.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за
облекчение
на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна.
Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К.
Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за
облекчение
на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна.
Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.
към текста >>
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни
облекчения
на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното.
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни
облекчения
на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
към текста >>
Облекчението
, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е.
Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното. което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Облекчението
, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е.
плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба. Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават.
към текста >>
да
облекчи
нашето тежко положение.
В края на краищата новият мироглед на днешната наука се свежда към приемането, че вселената не се състои от материя, а от форми и степени на организирано Битие или Дух — съзнание „Аханхара“. Още след свършването на войната френското сериозно списание „Ревю де дьо Монд“ изказа мнението си, че е вече време да се преправят учебниците на гимназиите и университета, като се изоставят веднъж- за винаги погрешните възгледи относно вселената и човека. И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш. Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне.
да
облекчи
нашето тежко положение.
да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името. Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван. Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да
облекчим
бедствието на страдащото човечество.
Аз се извинявам, разумява се, за дето възпроизвеждам тия страници без изменение на изразите, понеже, ако показват душевното състояние на чувствителни същества, които са ги употребили,те се изразяват за мене с похвални отзиви, чието обнародване тук може да убедят някого в липса на скромност от моя страна. Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално.
То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да
облекчим
бедствието на страдащото човечество.
Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост?
към текста >>
Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно
облекчение
във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение.
Обикнах това страдание. Виждам милата ми щерка, че почувства, отгада моето отчаяние: тя искаше да остана жива, за да не я оплаквам. Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество.
Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно
облекчение
във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение.
Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто! Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити учителю, аз Ви умолявам да ни помогнете. Жива ли е тя още?
към текста >>
Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи
облекчение
!
В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка!
Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи
облекчение
!
Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан.
към текста >>
4.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала
облекчение
.
Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот. Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни!
“ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала
облекчение
.
Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло! Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала.
към текста >>
Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя често викала с силен глас за оня човек, който единствен могъл да я
облекчи
.
Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха.
Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя често викала с силен глас за оня човек, който единствен могъл да я
облекчи
.
Тя узна тоя факт, но, силна с своята невинност, изслуша разказа за това с индиферентност, както правеше всякога спрямо всички блядословия, естествени, за нещастие, за нейния пол, и спрямо всеки скандал, на който светът я правеше жертва. Понеже беше паднала съвсем в магнетично състояние, изглеждаше, че едно правилно магнетично лечение би я успокоило и нейният лекар наистина й препоръча такова лечение. Но той живееше много далеч, за да приложи своя проект, и мъжът й не можеше да го повика. За известно време почнаха да я церят хомеопатически с успех и малко след това тя се почувства бременна, обстоятелство. което възбуди големи надежди за оздравяването й.
към текста >>
Тогава тя прибягна към грижите на Д-р Е., от когото поиска да я
облекчи
от тръпките и мъченията.
Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат. Тя не можеше да понася никаква светлина. Понеже никой не можеше да й угоди, приятелките й я посъветваха да опита лекарството, което препоръча едно дете, което бе паднало в транс. Резултатът от това лекарство я направи още по-чувствителна към магнетизма, но по-спокойна. Стана толкова невъзможно да понася дневната светлина, че трябваше да я пренесат в Оберщенфелд в една съвсем затворена кола и, понеже там пристигнала 3 часа преди да мръкне, трябвало е да чака да стане съвсем тъмно, за да влезе у дома си.
Тогава тя прибягна към грижите на Д-р Е., от когото поиска да я
облекчи
от тръпките и мъченията.
Тя съществуваше само благодарение нервния флуид на другите и беше необходимо, някой да й държи постоянно ръцете, а когато това лице не биваше напълно здраво, това увеличаваше слабостта на болната. Лекарят й предписа магнетични паси и медикаменти, но тя скоро падна в магнетичен сън и сама нареди каквото й трябва. Най-много страдаше от усещането, че има голяма тежест на главата си. Струваше й се, че мозъкът й е разстроен и всяко дихателно движение й ставаше мъчително. Тия усещания смущаваха съня й, а тя можеше да спи само ако някой би държал ръката си на челото й.
към текста >>
5.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я
облекчи
.
Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни.
При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я
облекчи
.
Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
към текста >>
Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да
облекчи
хората.
Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка.
Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да
облекчи
хората.
Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята.
към текста >>
Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за
облекчение
на душевните болести.
Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората.
Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за
облекчение
на душевните болести.
Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах.
към текста >>
Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал
облекчение
.
Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му.
Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал
облекчение
.
После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант.
към текста >>
6.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да
облекчим
до висока степен страданията на човечеството.
Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв.
И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да
облекчим
до висока степен страданията на човечеството.
Свещени мигове Настават мигове, свещени мигове за страдното сърце — когато си обзет във вълните на живота, уединен и сам всред кряска на тълпите, въздигнат в светлини, свободен от хомота на страсти и врази, далеч от суетите — далече от света — пред Божето лице — във чисти мирове . . . Тогава ти копнееш, тогава ти трептиш за жертва и любов — сам жертва ти и жрец И всичко ти прощаваш, ликуваш ти тогава, и плуваш във блаженство, над тайни крепък маг, постигаш съвършенство, възлюбваш всяка твар, и Бога благославяш! ти нов си веч човек . . .
към текста >>
Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .
облекчение
“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето.
Ако четецът би вникнал с удоволствие в тях, той с радост ще узнае, че могат да се подобрят дори кривите ъгли на устата, иначе ние не бихме писали с полза. Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се очертае на мъжете и жените и че тя има своята ценност — малко или много — като белег на характера. „Каква гъска! “ Гъските, според общото разбиране за тях, са създадени да бъдат .оскубани“ и нашето „гъсе“, ако дойде от селото в града, ще има съдба, подобна на своите пернати събратя.
Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .
облекчение
“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето.
Никога не бихте помислили да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер. И хората, които приличат на гъски, трябва винаги да се пазят от него. Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила. Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора.
към текста >>
НАГОРЕ